През юли 2025 година по време на „Събуди се“, близо до Куклен, предложихме различни дейности, обединени от една обща нишка: пътуване към себе си и Майката Земя чрез практики за енергийно пробуждане и вътрешно развитие.
Първо, всеки можеше да се включи в интуитивен танц, чрез който да се свърже с всеки от четирите елемента: земя, вода, огън, въздух. След това хората имаха възможност да споделят нещо за себе си (детски спомен, свързан с природата, нещо, което им носи радост или дискомфорт и т.н.) в безопасно пространство без осъждане.
След това представихме „Еко-центричното колело“ на Бил Плоткин, което описва 8 етапа от развитието на човека, когато сме в еко-центрично съзнание. Колелото стъпва на четирите посоки на света. Първият етап, наречен „Младенецът в гнездото“ започва на изток, където завършва и последният етап, наречен „Мъдрецът в пещерата“. В първите етапи на човешко развитие, водеща роля дали децата ще останат в „еко-центрично съзнание“ имат родителите, което зависи до колко самите те са осъзнати и къде се намират в своето развитие. Всеки от етапите е прекрасен, стига да сме еко-центрично съзнание, а не в егоцентрично.
Продължихме това пътешествие с медитации, свързани всеки път с различен природен елемент (планината, дървото, водопада), както и с прочит на стихове от Joanna Macy, Mary Oliver, Henry David Thoreau и Emily Dickinson. Това беше своеобразна подготовка и настройка за следващите дейности. Участниците имаха възможност да усетят природните елементи чрез сетивата си, да бъдат осъзнати и присъстващи в момента, да се доверят на останалите и да развият своята креативност.
Част от дейностите бяха разходка със завързани очи в гората, търсене на дърво и свързване с него затворени очи, както и създаване на музика и ленд арт с природни материали. Всеки също така можеше да практикува активно слушане и по-дълбоко споделяне с друг човек чрез упражнение по двойки, основано на въпроси и отговори за собствените мисли и чувства към себе си и света.
Накрая заключителният кръг даде възможност на всички да споделят за какво изпитват благодарност в момента, да изразят скръбта си, изливайки вода от ръцете си в „купата на сълзите“ в центъра, или просто да разкажат своите впечатления и усещания от деня.
Лично за мен това преживяване беше изключително удовлетворяващо и съм много благодарна, че имах възможността да помогна на хората да се вгледат навътре в себе си. Беше също така много приятно преживяване за Таня, Тирса и мен да избираме заедно дейностите, които да предложим, да ги изпробваме и да видим как работят. Получихме положителна обратна връзка от някои участници и цялостното усещане беше, че сме допринесли в посока осъзнаване. Нямам търпение за следващата възможност да споделим тези практики!
Федра