След почти една година живот в България дойде време да се замисля какво ми хареса най-много в тази страна и какво не ми допадна.
Ето 5-те български неща, които оцених най-много:
- Природата
Природата в България наистина ме изненада. Планини, езера, Черно море… Пирин, Стара планина, Витоша, Рила и Родопите са планинските масиви, които задължително трябва да се видят. Всички природни места, които посетих, бяха много чисти и добре запазени.
- Баница и сирене
Ако обичате сирене, трябва да опитате българското бяло сирене – осолено сирене, подобно на гръцката „фета“, но по-солено. С него се приготвя баница – традиционно българско печиво с яйца, сирене, кисело мляко и кори. Може да се опита и сладък вариант – с ябълки, орехи и канела, или с тиква.
- Влаковете
Опитът ми с българските влакове беше много добър. За една година пътувания из България имах само едно голямо закъснение. Влаковете бяха навреме, никога не бяха отменяни и почти винаги имаше тоалетна хартия, вода и сапун в тоалетните. Освен това, ако нямате билет със себе си, вместо висока глоба можете да си го купите в брой от контрольора във влака.
- Пермакултурни еко-общности
Цял един свят от еко-общности съществува както в България, така и в Италия (родината ми), за който изобщо не знаех преди да се присъединя към организацията „Open Mind“ в Шипка. Имах възможност да посетя и „Сдружение Тринона“, както и „Зелено движение“. Тези еко-селища са част от мрежа, в която са възможни обмен и взаимопомощ. В този контекст изживях напълно различен начин на живот – неконсумистки, здравословен, екологичен и общностен.
- Духовност
Саморазвитието и духовността са два от стълбовете на еко-общностите. Но това не е единственото духовно пространство, което намерих в България. Открих и духовно движение, основано в България през 1897 г. от Петър Дънов – „Бялото братство“. Така имах възможност да се включа на Мадарското плато в „паневритмия“ – хармоничен танц с музикален съпровод. В този ритуал всички участници са облечени в бяло и танцуват в два концентрични кръга. Имах също възможност да посетя гроба на Петър Дънов в София и да отида на фестивала „Wake Up“ – холистичен фестивал в Родопите.
Както виждате, България има много какво да предложи. Въпреки това, не всичко ми допадна, затова ето 5 неща, които не харесах:
- Липса на англоговорещи
Много е трудно да общуваш с местните, ако не говориш български, защото повечето българи не знаят английски. В големите градове е по-лесно да проведеш разговор, но в малките селища е възможно само ако знаеш български или руски. Понякога успявах с помощта на „Google Translate“, жестове, рисунки, мимики… или посредник, който говори български.
- Кафе-машини
В България кафе-машини има буквално навсякъде. От малкото село до хижа на върха на планината – винаги можеш да си вземеш кафе. Не разбирам тази обсебеност на българите от (почти винаги) нискокачествено кафе.
- Пластмасови отпадъци
Пластмасовите отпадъци са сериозен проблем в България – получаваш пликове и сламки много по-често, отколкото е нужно. Това ми напомни на огромните количества пластмасов боклук, които видях в Гърция.
- Пушене на закрито
Въпреки че е забранено в държавите от ЕС, в някои барове и ресторанти, в които ходих, хората пушеха вътре. Смятам това за ужасно – и за белите дробове, и за планетата. Напомни ми за Италия преди 2003 г., когато беше въведена забраната за пушене на закрито.
- Игрални зали
Казина, игрални автомати и букмейкърски офиси са широко разпространени из страната. Това ми изглежда много тъжно, защото хазартът сериозно вреди на психичното и финансовото здраве на хората, особено в една от най-бедните страни в Европа.
Това бяха положителните и отрицателните страни, с които се сблъсках в България. Ако сте любопитни да ги изживеете сами – желая ви приятно пътуване в тази страна!