Да се преместиш в друга държава означава, наред с други неща, да се срещнеш с нови хора, нова култура и нови традиции. Затова споделям своя опит с българите. Това е само моята история, разбира се – не може всички да се слагат под общ знаменател.
- Помощ и гостоприемство
Езиковата бариера не улесняваше общуването с местните. Въпреки това получих помощ в няколко ситуации, когато имах нужда – в София и в Казанлък. Например, когато пътувах на стоп или когато попитах за информация относно влака, който трябваше да хвана. Някои служители на гарите бяха по-отзивчиви, други по-малко (мисля, че това е международен въпрос). Разбира се, хората в по-големите градове обикновено са по-отворени от тези в селата.
Също така някои от местни хора ме приеха с гостоприемство, които споделиха храната си, показаха ми снимки и изразиха любовта си към Италия (това е доста разпространено в България!). Особено ценят италианската храна и музика.
- Гъвкавост във времето
Това, което забелязах при българите, е тяхната гъвкавост. Положителната страна е, че има по-малко напрежение за срокове и графици и повече свобода да следваш потока, без да бързаш. Отрицателната страна е, че рамка също е нужна – ясната структура дава организация и отговорност. Това беше голямо предизвикателство за мен, тъй като винаги съм имал нужда от добро планиране. Така се научих да импровизирам и да променям плановете дори в последния момент.
- Обществена сигурност
Друго, което ме изненада в България е, че много хора – както в града, така и в селото – оставят къщата си отключена през нощта или когато излизат. Някои дори оставят колата си ежедневно отключена на паркинга или когато отиват до най-близкия магазин. Това ми се струваше немислимо, тъй като съм живял много години в метрополис като Рим, където могат да ти откраднат колата дори ако е заключена.
Същото важи и за оставянето на портфейла върху масата в ресторанта: очевидно не бих могла да направя това в Рим, но тук рискът да бъде откраднат е много по-малък. Наистина, София изглежда доста по-безопасна от Рим, и това се усеща и в градския транспорт – автобусите и метрото са почти празни в сравнение с Рим, където понякога е невъзможно дори да се помръднеш. Въпреки това аз предпочитам предпазливостта и не искам да загубя полезния навик да държа портфейла си в чантата.
Това са основните характеристики, които забелязах у българите. Ако ви допадат, България ви очаква, за да създадете нови приятелства!