Доброволчеството за една година е уникална възможност наистина да опознаеш дадено място или страна. Научаваш сезоните, хората и пейзажите ѝ. Когато за пръв път пристигнах в малкото българско село Шипка, в подножието на Стара планина, исках възможно най-бързо да опозная мястото.
Какво е биорегионален живот?
Биорегионализмът е идеята, че трябва да вкореним живота си в природните особености на мястото, в което живеем. Вместо да мислим в рамките на граници, начертани върху картата, биорегионалният живот пита: Откъде идва водата? Какво расте тук? Какви традиции произлизат от тази земя?
Става дума за съобразяване с екологичните, културните и сезонните реалности на даден регион, така че човешката дейност да бъде възстановяваща, а не изчерпваща.
Биорегионът на Шипка
Шипка се намира в Долината на розите, между Балкана и Средна гора. Реките се спускат от планината към Шипка, а извори осигуряват питейна вода. Почвата е плодородна, лятото е горещо и сухо, а зимата студена.
Местните дървета в планината са бук и дъб. В долината има полета с лавандула, слънчогледи и, разбира се, прочутите рози. Има овощни градини със сливи, череши, круши и ябълки.
Да живееш биорегионално тук означава да знаеш, че водата ти идва от планински извори, да забелязваш пристигането на щъркелите напролет и че юни е месецът, когато липите цъфтят.
Една година на учене
Прекарването на дванайсет месеца като доброволец в Шипка ми даде време да открия биорегиона, обръщайки внимание на сезоните.
Пристигнах в края на лятото, така че първият сезон, който наистина изживях тук, беше есента. Заради бурята в Шипка през юни 2024 почти нямаше плодове. Но на други места в България имаше изобилие от ябълки, райски ябълки, орехи, кестени и гъби.
През зимата животът се забави. Готвех на дървена печка, печах хляб от местно отгледано лимецово и ръжено брашно, ядях консервирани чушки, лозови сарми и други зеленчуци.
После дойде пролетта и всичко се позеленя. Появиха се коприва, глухарчета, лапад и други диви зелени растения. Време беше да започнем градините. Дъждовете подхраниха земята и донесоха свеж растеж. Към края на пролетта розите цъфнаха и се присъединихме към местни хора за ранно сутрешно бране в розовите полета.
Лятото беше горещо и сухо, изискваше поливане на градините и овошките с вода от реката. Беше и време да се консервират изобилните смокини, тиквички и дрян. През лятото в България има много фестивали, посветени на музика, занаяти и традиции.
Не само в Шипка, но и в цяла България все още съществуват много традиции, свързани с ритмите на земята. Хареса ми да ги наблюдавам.
Уроци от селото
Животът в Шипка ми показа, че устойчивостта не е само въпрос на модерни решения или глобални политики – тя е въпрос на принадлежност към едно място. Тя е да познаваш растенията, които растат около теб, птиците, които се завръщат всяка година, почвата, която те храни, и историите, които чуваш от хората наоколо.
Доброволчеството тук беше нещо повече от работа. То беше учене как да живееш със земята, а не просто върху нея. Градинарството, грижата за овощните дървета, жътвата, сеенето и разходките в планината се превърнаха в начини да науча езика на мястото.
Да бъда доброволец тук ме научи, че да живееш биорегионално означава да се вкорениш в даден пейзаж – да позволиш на земята да оформи навиците ти, храната ти, празниците ти и дори усещането ти за време. Това не е връщане назад, нито някакво идеализирано съвършенство, а жива практика на връзката. И ме научи, че всяка долина, всяко село, всеки извор има своя собствена история, която чака да бъде научена от тези, които отделят време да слушат. Мисля, че да се научим да живеем в тези истории може да бъде важна стъпка към едно устойчиво бъдеще.
Където и да сме, можем да питаме: Откъде идва водата ми? Какво расте тук? Кои са местните растения? Какви истории принадлежат на тази земя? В опитите си да отговорим на тези въпроси започваме да живеем по-дълбоко свързани и по-устойчиво.
